Всяка година на 20 Октомври, членовете на Българска Асоциация на Професионалните Готвачи празнуват Международния ден на готвача. Този ден се празнува в повече от 70 страни. Датата е определена през 2004 по инициатива на Световната асоциация на кулинарните общности.
Професията на готвача е една от най-често срещаните в света. Но затова кой е бил първият готвач – историята мълчи.
Има легенда за жената, името на която дава името на цял отрасъл като кулинарията. Древните гърци са почитали бога Асклепий. Неговата дъщеря Хигия се е считала за хранителка на здравето. Тяхна вярна помощница в начинанията била готвачката Кулина, която станала покровителка на готвачите. И така готварството като изкуство получило името – кулинария.
Първите записани рецепти са се появили във Вавилон, Древен Египет и Китай, както и в страните от близкия Изток. Някои от тези рецепти са достигнали и до наши дни.
През 1870 г. Петко Рачов Славейков издава първата българска "Готварска книга или наставления за всякакви гостбы според както ги правят в Цариград". Тя се състои от 206 страници, в които освен рецепти за над сто различни ястия - чорби, кебапи, яхнии, долми (сарми), пилафи, кадаифи и пр. има и твърде много полезни домакински съвети - как да се запазят яйца, риба, меса и други продукти, как да се поправи развален оцет, как се прави немски кнак-вурст, холандска наденица или вестфалска пушена пресолица и т.н., за да се стигне и до "развален тютюн да поправиш.".
В България има няколко дами, които също са оставили следа със своите кулинарни книги, като Пенка Цолчева или София Смолницкая. Днес има кулинарни предавания, списания и много кулинарни блогове.
Тази година за пръв път учениците от направление „Производство на кулинарни изделия и напитки“ ще отбележат своя празник. Те отправят предизвикателство към съучениците си от другите класове с молба:
1. Да приготвят здравословен и красив сандвич.
2. Да разработят калкулация и определят цената му.
3. Да дадат оригинален отговор на въпроса „Защо готвя?“.
Експонатите и разработките да се представят на 20. 10. 2015 в 8,30ч. в учебната кухня. След което ще бъдат изложени в барчето на училището.
Каним всички приятели и колеги да ни уважат, като се присъединят към празника.
ОФИЦИАЛНА ПРОГРАМА
11.25 часа – Откриване на празника във фоайето на гимназията;
11.30 часа – Оценяване на експонатите и разработките. Обявяване на резултатите.
11.35 часа – Изложба на „Арт сандвичи“, изработени от младите кулинари. Дегустация на домашна лимонада. Карвинг – Айля Севдиева (бивша възпитаничка) и Станислав Димитров – 10д клас.
11.40 часа – Празника ще бъде закрит с култови моменти от филма „Мистър Бийн - Сандвич решения“. Можете да го гледате на монитора във фоайето на гимназията.
БЛАГОДАРИМ ВИ!
САНДВИЧЪТ
През 1762 година граф Сандуич бил така затънал в игра на покер, че изобщо не можел да напусне игралната маса и да се яви на вечеря. Той помолил слугата си да му донесе парче месо между две филии хляб, за да не пипа месото и да не изцапа картите. Приятелите на графа, харесали идеята и си поискали същото като Сандуич. Така се родил сандвичът. Оттогава едно от задължителните изисквания за класическия сандвич е да може да се яде с една ръка.
Находката на графа е смайваща за времето си. В онези години било немислимо един аристократ да се храни без прибори, само с ръце.
По-късно прочутият морски капитан Джеймс Кук в знак на благодарност към графа кръщава на негово име група острови в Тихия океан. Сандвичевите острови запазват това име няколко десетилетия, преди да станат Хавайски, както са известни до днес.
Лондонският ресторант "Хонки Тонк" създаде най-скъпия бургер в света. Сандвичът е украсен със злато и черен хайвер и срува 1100 британски лири, пише "Дейли телеграф". За да оправдае цената си каймата за кюфтето е направена от 220 гр говеждо от Кобе и 60 гр австралийско еленово месо. Така се "балансира съдържанието на мазнини". В средата му се поставя сирене бри с черен трюфел. В сандвича има още канадски омар, бекон с кленов сироп, гарниран с хайвер от белуга и опушено на дърво позлатено патешко яйце.
Хлебчето е подправено с японска мача - вид зелен чай на прах. То е намазано с кремообразна майонеза и позлатено. Най-отгоре се залива със сос от манго и шампанско и се настъргва бял трюфел.
Бургерът е с 2618 калории - повече от препоръчваното дневно количество за мъж и е създаден с рекламна цел.
Легендата за Странджанката и Принцесата
Едва ли има някой, който да не е чувал, че в бургаския край, на филия с кайма ѝ се казва „Странджанка“.
Широко разпространено е, че на същото нещо в останалата част от страната ни се казва „Принцеса“.
Преди векове, българският цар Иван Асен 2 – ри, дошъл с армията си в Бургас. Войниците били изморени след поредната битка. Царят изпратил своя антураж да потърсят храна за войската. Но реколтата била лоша. Пратениците се завърнали тъжни – нямало храна. Тогава знатна девойка от рода Русокастро, на име Ирина, се появила в шатрата на царя. Тя знаела за недостига на храна и гладът, който мъчел войниците. Помолила царя да бъде призната за принцеса, ако успее да помогне на армията.
Иван Асен бил скептичен. Девойката поискала да й донесат сух хляб и да запалят големи огньове. Изпратила хора да вземат каквото намерят за храна. Те донесли месо, яйца, зеленчуци. Ирина им показала как сухия хляб като се препече става вкусен. Тя ги накарала да наредят кой каквото е донесъл по филиите – кой парчета месо, кой масло … и да ги изпекат. Станала чудна храна.
Царят изпълнил волята на Ирина – посветил я в титлата Принцеса, без тя да му е роднина или царкиня. Местните хора я знаели като Странджанката – понеже родът и идвал от Странджа планина. Армията на Иван Асен 2-ри запомнила това ястие като Странджанка.
Само помощната войска от каруцари и носачи знаели името на филиите като Принцеси – защото били най-далече от събитието.
От тогава съществува спор, как се нарича сандвича „Странджанка“ или „Принцеса“.
У нас съществуват толкова различни митове за това какво е Принцеса и какво е Странджанка, че човек може съвсем да загуби яснота имат ли изобщо разлика или не.
автор: инж.Соня Стоянова